Бургаско езеро - Вая

Защитена зона "Бургаско езеро"

Име: Защитена зона „Бургаско езеро”

Адрес:
регистрирана е в землищата на град Бургас и кварталите Горно и Долно Езерово, Меден рудник и Лозово.
 

Бургаско езеро/сн. Евгени Динев

Отличителни белези:
Част от защитена зона „Бургаско езеро” е едноименният естествен водоем. Известен е под две имена – Бургаско езеро или езеро Вая. Разляло е водите си между два от жилищните квартали на Бургас–Горно и Долно Езерово. Площта, която заема в пределите на черноморския град е 2 899,9 ха.

Интересен факт от биографията на езерото е, че с тези си размери то е най-голямото естествено такова в страната ни.

Бургаско езеро/сн. Евгени Динев

Водите на езерото:
Дълбоките до 1,5 метра води на Вая са солени. Огромното крайбрежно езеро дължи солта в него на връзката, която има с Черно море. С него Бургаското езеро е свързано чрез живителна връзка – канал. Тя осигурява не само постоянен приток на солени води, но и соленоводни видове риба във водоема. При продължителни източни ветрове откъм морето става допълнително осоляване  на част от езерото –лиман. Вая, обаче, се пълни и от водите на реките Айтоска, Съндърдере и Чукарска, които се вливат в западната му част. От морето езерото с благозвучното име Вая е отделено от пясъчна коса, върху която днес е изградена индустриалната зона на Бургас. Тя именно преди много години е създавала и най-големите проблеми на живия свят на лимана.

В североизточната си част езерото е заобиколено от по-малки водоеми – блата, които плътно са обрасли с блатна растителност и изоставени рибарници.

Бургаско езеро/сн. БДЗП

Живият свят на езерото:
Птиците са перлата на езерото Вая. Във водите му през различните сезони на годината могат да се видят около 260 вида птици. Много от тях са редки за страната и Европа, а девет вида са застрашени от изчезване в световен мащаб. Това прави Бургаското езеро един от трите най-значими комплекса от влажни зони за водолюбивите птици по черноморското ни крайбрежие.
 

Сива чапла/сн. Богдан Боев

Малко са местата в България, освен Вая, където може да се наблюдават събрани на едно място колонии на гнездящи нощни, малки бели и гривести чапли. Разхождайки се покрай езерото през зимата имате шанса да се полюбувате на малките корморани, къдроглавите пеликани, красивите червеногуши гъски и нежните тръноопашати, кафявоглави и качулати потапници.
 

Кафявоглава потапница/сн. БДЗП

Вая е предпочитано място за почивка по време на миграция за много видове, минаващи по невидимата прелетна магистрала Виа Понтика.

През последните няколко години Бургаското езеро възвръща славата си на един от най-богатите източници на риба у нас. Това до голяма степен се дължи на почистването на канала, свързващ езерото с морето, което пък позволява навлизането на големи количества морски кефал и други видове риба, които са предизвикателство за риболовните умения на местните рибари и източник на препитание за голяма част от тях. В защитената зона са установени видрата, пъстрият пор и мишевидният сънливец.

Голям гмурец/сн. БДЗП

Езерото и градът:
Вая е разположена в покрайнините на втория по големина град на Черноморското ни крайбрежие - Бургас. Неизбежно е влиянието на гъсто населения град върху езерото и обратно.

Големият лиман е подложен на силен антропогенен натиск, който се дължи преди всичко на това, че той е масово използван за риболов. Силно замърсени с битови и строителни отпадъци са бреговете му, което до много голяма степен се дължи на факта, че около езерото са разположени едни от най-големите промишлени обекти на морския град. За днешното състояние на влажната зона значение има и това, че в близост се намира най-голямото у нас нефтопреработвателно предприятие „Лукойл” АД.

Къдроглав пеликан

Основни заплахи за защитената зона:

  •  Промяната на облика на защитената зона е една от най-сериозните заплахи за нейното запазване;
  • Еутрофикацията на езерото Вая също представлява сериозен проблем за неговото опазване;
  • Управлението на тръстиковите масиви по бреговете на водоема е от много голямо значение за запазването на открита водна площ, необходима за храненето и почивката на много видове птици;
  • Влошаване качеството на водите на Бургаското езеро е сериозна заплаха за оцеляване на хранителната база за много видове птици и за запазване на рибните запаси на водоема. В лимана се вливат отпадните води от северната и южната индустриални зона на Бургас, но след преминаването им през изградената пречиствателна станция. Не така стои, обаче проблема с изливането в езерото на отпадните води от кварталите Горно и Долно Езерово. 
  • Шумовото замърсяване – негов източник е международния път, който минава през източния бряг на езерото. Той е и причина за голяма част от замърсяванията по брега на езерото с битови отпадъци.
  • Бракониерството е друга заплаха за оцеляването на живият свят на Бургаското езеро. Уловът на риба с незаконни средства – мрежи води до намаляване на рибната фауна на водоема. Същият се извършва дори и по време на размножителния период на рибата, което застрашава оцеляването на ихтиофауната на езерото. Жертва  стават и много видове редки и застрашени от изчезване птици и влечуги, оплитащи се в бракониерските мрежи.  Бракониерството предизвиква и безпокойство сред видовете, които гнездят, хранят се или почиват в езерото Вая.

 Любопитни факти за езерото:

  •   Бургаското езеро е Рамсарско място;
  • Ливадният дърдавец – световно застрашен вид е установен като мигриращ вид в защитената зона;
  • Бургаското езеро е една от най-важните влажни зони в страната ни за размножаването ма малкия воден бик;

Режим на опазване на защитената зона:

  • залесяването на ливадите, пасищата и мерите, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; да се използват пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
  • косенето на тръстика, в периода от 1 март до 15 август – размножителен сезон за видовете птици, срещащи се в зоната; паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност.