Комплекс Мандра Пода

Защитена зона "Мандра - Пода"

Име: защитена зона „Мандра-Пода”

Адрес: 
Дълга е адресната регистрация на защитената зона. В нея попадат част от землищата на селата Димчево и Твърдица, община Бургас. Защитената зона е регистрирана още в селата Константиново и Черни връх, община Камено. Адресната регистрация продължава в три населени места от община Созопол – селата Зидарово, Извор и Присад. Земи от землището на село Дебелт, община Средец също са част от защитена зона „Мандра – Пода”.  Бургаските квартали Крайморие и Меден рудник са включени в границите й.


Защитена местност "Пода"/сн. БДЗП

 
Отличителни белези:
От най-голямо значение за опазване на биологичното разнообразие в защитената зона са язовир „Мандра” и водоемите в защитена местност „Пода”. Те формират интересен и уникален комплекс от водни басейни, наричан комплекса „Мандра – Пода”. Комплексът е част от бургаските влажни зони, включващи още Атанасовско езеро и езерото Вая.

Язовир „Мандра” е бивше полусолено езеро. Той е бил най-южното от бургаските езера. Превърнато е в язовир след изграждането на язовирна стена в източната му част. Днес между стената му и Черно море се е запазила лагуна, попадаща в обхвата на защитените местности „Пода” и „Узунгерен”. Към комплекса, станал част от защитената зона, се отнасят и каскадовидно разположените рибарници, южно от село Черни връх и окислителните езера на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.

Част от зоната е защитена местност  „Устие на река Изворска”. Всички тези своеобразни и уникални компоненти правят защитената зона много интересна и разнообразна.

 

Ято/сн. БДЗП


Водите в защитената зона:
Мандра–Пода е комплекс от водоеми с различна соленост на водата. Естествените и изкуствени водни басейни на комплекса предлагат различни условия за живот, богата и разнообразна хранителна база за живия свят.

Водите на язовир „Мандра” са сладки. Днес в него се вливат реките Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. В местността „Пода” водоемите са със смесени води – от сладки, през полусолени до свъхсолени. Към комплекса трябва да добавим и четирите окислителни езера на нефтопреработващото предприятие. Едно от тях вече е рекултивирано и засипано с пръст. Водите в утайниците са сладки и топли, затова са предпочитано място за много видове птици, които кацат за почивка в тях и на изградените в езерата бетонни постаменти.

сн. БДЗП

Живият свят на защитената зона:
комплексът Мандра–Пода не прави изключение от другите две защитени зони в района на Бургас. И тук най-голямото богатство са птиците. Удивително е, че са установени около 274 вида птици, редица от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Във водите от комплекса могат да се срещнат малки корморани, да се наблюдават тръноопашатата потапница, червеногушата гъска, малката белочела гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец.

През студените месеци на годината в тези влажни зони спират огромни ята от кафявоглавата и качулатата потапници, почиват и се хранят пойният и малкият лебеди.

Местността „Пода” е важна за гнезденето на бялата лопатарка. Тази красива бяла птица днес е символ на мястото.  Тук се среща и саблеклюнът, сдобил се със странното име благодарение на извития му като сабя клюн. Не може, а и не трябва да пропускаме едно от величията на небето–морският орел. Комплексът е едно от трите места по Черноморието ни, където тази птица гнезди. С огорчение може да споменем, че в Мандренското езеро до 1940г. е гнездила последната в България колония на розови пеликани. Една от причините за изчезването й е превръщането на езерото в язовир, при което се залива западната част на Мандра и изчезват така необходимите за пеликаните тръстикови масиви. Друга причина е безпокойството на птиците от страна на човека. Днес розовият пеликан използва язовира само за хранене по време на миграция, макар че птиците предпочитат Бургаското езеро. 

Лагуната в защитена местност „Пода” е  обрасла основно с тръстика и папур. Плитките и свръхсолени участъци  са покрити с европейска солянка.

Бяла лопатарка/сн. БДЗП

Езерото и градът:
В пределите на големия град се намират и водоемите на комплекса, станали част от защитена зона „Мандра – Пода”. Естествено и те, като Атанасовското и Бургаското езеро изпитват върху себе си натиска на населеното място. 

Бившето езеро Мандра и настоящ язовир е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, разположена западно от града. През комплекса минава и петролопровода, който би причинил значителни щети на влажната зона в случай на авария.  

Язовир  Мандра се е разлял пред погледа на живеещите в квартал "Меден рудник" бургазлии. В непосредствена близост пък до местността „Пода” е пристанището на морския град. През защитената територия минава и стария път свързвал Бургас с древния Созопол. И днес през нея минават съоръжения на нефтопреработвателното предприятие. Всичко това влияе повече негативно, отколкото положително върху тези важни местообитания.

Разрастването на града пък разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерата. Именно близостта на гъсто населения Бургас е причината бреговете на водоемите да са силно замърсени с битови и строителни отпадъци.

Белоока потапница/сн. БДЗП

 Основни заплахи за защитената зона:

  • Промяна и унищожаване на ценни местообитанията в следствие на урбанизацията;
  • Замърсяване на водоемите с отпадъци от различен произход – битови, строителни, промишлени;
  • Шумово замърсяване – предизвикано от международния път към южната ни граница с Турция, пресичащ защитената зона;
  • Промяна на предназначението на земите с цел реализирането на различни инвестиционни намерения. 

Голяма бяла чапла/сн. Богдан Боев

Режим на защита. В защитена зона е забранено:

  • Да се премахват характеристики на ландшафта (единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;
  • Залесяването на пасища, ливади и мери, както и да не бъдат превръщани в обработваеми земи или в трайни насаждения;
  • Използването на пестициди и минерални торове в пасищата и ливадите;
  • Изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник” има започната процедура;
  • Строителството на пристанища и терминали, с изключение на тези, които към датата на обнародването на заповедта в „Държавен вестник” са съгласувани със Закона за опазване на околната среда;
  • Извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания;
  • Косенето на тръстиката в периода от 1 март до 15 август, когато е размножителния сезон на птиците;
  • Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност.