Влажни зони могат да се формират навсякъде, където е налице постоянно високо количество на валежите или където има постоянно захранване от  повърхностни или подпочвени  води.

 

Крайбрежни влажни зони

Крайбрежните влажни зони спадат към най-динамичните и сложни екосистеми в света. Tе се състоят от широк набор от различни местообитания, които съществуват в една вечно променяща се мозаична структура. Характерните за тази зони местообитания включват: пясъчни и тинести плитчини, тинесто-песъчливи крайбрежни площи, солени блата и пясъчните дюни покрай бреговете им, крайбрежни лагуни и лимани, плитки заливи, рифове, островчета и малки острови, пясъчни ивици, морски-стръмни скални брегове.

 

Области на бреговата линия (литорала)

Характеризират се с постояна висока соленост на водата.Водните нива в тази изключително тясна зона са зависими в най-голяма степен от приливно-отливните явления и прибоя. Във връзка с ритмичните приливи и отливи както и вълновите явления с временен, цикличен или постоянен характер, обитателите на тази зона притежават широк набор от адаптации.


Лагуни и лимани

Лагуните (откъснати части от морето) и лиманите (запушени речни устия) възникват в крайбрежните морски участъци при взаимодействието на разнообразни сили (тектонски явления, потъване на дъното, абразия на брега, седиментация на суспендирани материали и т.н), често изолирани от морето чрез пясъчна коса или брегови валове. Типични лагуни у нас са Атанасовско езеро, Поморийско езеро, блатата Алепу Стамопло, Аркутино, езерата Шабла, Дуранкулак. Лимани по своя произход са Бургаско езеро (Вая), Варненското с Белославското езеро. Периодично на устието на река Ропотамо се формира неголям лиман. Най-характерната черта на организмовия свят в този тип езера е значителното участие на бракични елементи поради взаимодействието на солените морски води с притока на речните или подземни води.

Речни устия (естуарни области)

Те се формират като преходна зона, където сладките и солените води се смесват, независимо от типа на речното устие - естуар или делта. Биологичната продукция на естуарните области се оценява като една от най-високите за основните биоми на Земята. В основата на тази висока продуктивност лежи усвояването на постоянния приток на хранителни вещества от втичащите се реки. Характерно за естуарите е голямото колебание в солеността, обуславяща наличието на много видове растения или животни, типични за водоеми с бракична вода, както и наличието на много видове понасящи по-широки колебания на солеността (еврихалинни видове), предизвикани от неравномерния приток на сладки води.


Вътрешни влажни зони

В зависимост от наличието или отсъствието на течение тези зони могат да се  разделят на две големи групи -  влажни зони на стоящите (стагнатни) води (езера, язовири, блата, мочурища) и влажни зони на течащите, проточни води (потоци, реки, канали).

Това са едни от най-значимите и богати на разнообразни организми природни местообитания. Те са от изключителна важност за стотици видове с висок консервационен статус: риби – див шаран, умбра; земноводни – бумки, чесновници, гребенести тритони; влечуги – водни костенурки, змии; птици – чайки, рибарки, чапли, гмурци, корморани, пеликани, потапници, патици, грабливи птици, дъждосвирци, пойни птици и др.

Вътрешните влажни зони могат да бъдат както естествени образувания като езера, блата, мочурища  и мъртвици, така и изкуствени образувания като язовири, утайници, рибарници и др.